с.Лесново

Лесново е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин,Софийска област.

География:

Село Лесново се намира в община Елин Пелин, в източната част на Софийското поле, между склоновете на Стара планина от север и на Средна гора от югоизток, на 27 км. източна посока от София. Релефът на селото е високоравнинен и край него протича водосборната река Лесновска, която се влива в река Искър.

История:

При разкопки до селото, край стар римски път (III век) са открити останки от голямата римска пътна станция, наречена Бурагара . Първоначалното име на селото е Орманлъ оттурски: Ormanlı, по-късно побългарено на Орманлия, и означава "гористо място", оттам и днешното Лесново.В края на 18 век турският управител на София строи в селото голям чифлик, който се превръща в лятна резиденция на софийските паши. През 1841 г. френският дипломат Жером-Адолф Бланки посещава селото на път от Софияза Ихтиман и го споменава в своя пътепис. След Освобождението огромната част от имотите на чифлика са завзети от фамилията Спасовци и за кратко селото бива наричано Спасови чифлици.

Най-известният лесновчанин е ковачът Никола Гуджов, който в село Мечка създал оръжейна работилница, в която се подготвяло въоръжение за Априлското въстание. Същият е наречен от Димитър Страшимиров "Велик Круп" на Априлското въстание. При избухването на въстанието двама жители на Лесново - Серафим Туолов и Иван Зиков подпомагали с хляб Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Те обаче били заловени от турците и пребити до смърт.

През 60-те години на 20 век бившият кмет на селото Коста Митов написва неговата история „Село Лесново - кратък исторически очерк“.

Редовни събития:

От незапомнени времена и до днес ежегодно в първата събота и неделя от Новата година по случай Йордановден и Ивановден в селото се провежда празникът „Деведжиите“. Това е кукерски празник, в който участват само мъже. В първия ден на празника маскираните, заедно с основната група, състояща се от младежи, които през настоящата година ще навършат пълнолетие, обикалят „Долната махала“ на селото. Младежите от основната група пресъздават традиционна "Шопска сватба" и са облечени в шопска носия, като един от тях е пременен и нагласен като булка (невеста) с шопски литак, с бели ръкави, с наниз „пендари“ и т. н. До него е младоженецът, както и кумът и деверите, всички нагласени като сватбари с китки на калпаците. Групата задължително води със себе си и магаре с дисаги, водено от магарищар, което да носи даровете - хляб, вино, сланина. Като на всяка сватба, присъстват и гайдарджията и тъпанджията, които пред всяка къща свирят "деведжийската", от която трепва сърцето на всеки лесновчанин, а „сватбарите“ играят пред домакините, които ги даряват. За всеки лесновски дом това е вълнуващо събитие. На втория ден още от ранни зори деведжиите обикалят „Горната махала“, а на обяд цялото село излиза на площада, за да посрещне „основната група“ - сватбарите, и да се порадва на маскираните, които са излезли на този ден и които превръщат празника в своеобразен карнавал, на който могат да се видят откъм веселата страна различни злободневни проблеми от социалния и обществен живот. Празникът завършва с кръшни хора и добро настроение. Друго редовно събитие в селото е събора. Провежда се на Томина неделя, първата неделя след Великден. В миналото събора се е провеждал на поляна извън селото, където са се събирали много хора както от селото така и от съседните села. Виели се кръшни хора. В по-ново време и по настоящем събора е на центъра на селото, където се събират близки, родини и приятели за да се видят и повеселят. В последните няколко години като редовно събитие се превърнаха и конните състезания, които са винаги на Първи май. Те започват като преглед-дефиле на коне и каруци на площада на селото пред Читалището, след което участници и зрители се отправят на поляната над летището, където се провеждат и самите състезания.